Извънредно положение – какво трябва да знаят работодатели и служители?

На 24.03.2020 г. Народното събрание прие Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020, като същият е в сила, считано от 13.03.2020 г.

Част от приетите мерки засягат отношенията работодател-служител, като предвиждат редица правни възможности, с чието упражняване да се ограничат негативните ефекти от обявеното извънредно положение върху заетостта. В обобщен вид измененията в Кодекса на труда се свеждат до следното.

Със заповед работодателят може да временно да въведе извършването на надомна работа/работа от разстояние. Съгласие на служителят не се изисква, като на практика се извършва едностранна промяна на уговореното в трудовия договор място на работа едностранно от работодателя. Останалите клаузи на трудовия договор не се променят.

До отмяната на извънредното положение работодателят може да издаде заповед, с която по свой избор да преустанови работата на цялото предприятие, на част от него или на отделни служители, за срока на цялото извънредно положение или за част от него.

До преустановяване на работата може да се стигне и в резултат на заповед на държавен орган, каквато е заповедта на Министъра на здравеопазването, с която бе спряна работата на ресторанти, заведения за бързо хранене, увеселителни заведения и др. В тази хипотеза работодателят е длъжен да не допуска работниците до работните им места.

Въпреки че работата е преустановена, работодателят дължи да начислява и заплаща на своите служители уговореното брутно трудово възнаграждение.

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 предвижда, че за срока на неговото действие, но не повече от три месеца, НОИ ще превежда на осигурителите (работодателите) до 60% от осигурителния доход на техните служители за м. януари 2020 г. Работодателят е длъжен да преведе на работниците тези 60% и остатъка до пълното им брутно трудово възнаграждение. От посочената мярка могат да се ползват само осигурители, които отговарят на критерии, определени от Министерския съвет в отделен нормативен акт. Към настоящия момент подобен подзаконов нормативен акт не е приет, но проект на постановление на МС е изпратен за съгласуване до част от заинтересуваните лица. От позицията на Българска стопанска камара може да се направи извода, че посочената мярка ще бъде приложима за ограничен кръг работодатели и ще се прилага само в хипотезата на преустановяване на работата със заповед на държавен орган, но не и когато работодателят сам е решил да преустанови работата със своя заповед (https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26716/).

При преустановяване на работата по т. 2 (със заповед на работодателя или държавен орган), работодателят може да предостави на служителите си целия платен годишен отпуск, без да е необходимо тяхното съгласие, дори и служителят да няма 8 месеца трудов стаж.

По време на извънредното положение, без значение, дали работата е преустановена със заповед,  определена категория служители могат да поискат ползването на платен или неплатен годишен отпуск, а работодателят не може да им откаже. Работодателят не може да отхвърли молбите за отпуск на: бременни служителки или в напреднал етап на лечение ин-витро; майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му; работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му; работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст; работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени и страдащи от някое от следните заболявания 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест.). Времето на отпуска се признава за трудов стаж.

За срока на извънредното положение работодателят има право да въведе непълно работно време за цялото предприятие или отделно негово звено.

Ограниченията за полагане на извънреден труд не се прилагат за служителите, оказващи медицинска помощ, за държавните служители, които ги подпомагат при оказването на медицинска помощ.

Учителите и директорите следва да осъществяват дистанционно обучение без да е необходимо да сключват допълнителни споразумения към трудовите си договори.

При допълнителни въпроси или нужда от конкретни решения и разяснения, не се колебайте да се свържете с нас!