Криптовалутите са съвременен феномен, който се радва на все по-голяма популярност. Тя безспорно се дължи на най-известната сред тях – „биткойн“, чиято стойност реализира неимоверен ръст. Изследването на криптовалутите като потенциален обект на непарична вноска изисква кратко изясняване на тяхната същност, както и провеждането на сравнение между тях и фиатните валути, които са обект на паричните вноски в капитала.

В свое становище Европейският банков орган дава дефиниция на криптовалутите, която е изведена въз основа на техните най-съществени признаци. Те от своя страна позволяват определянето на криптовалутите като цифрово представяне на стойност. Те не се издават от централна банка или друга публична институция, нито пък задължително са прикрепени към някоя от съществуващите фиатни валути, но пък същевременно се използват от физически и юридически лица като средство за размяна, което може да бъде прехвърляно, съхранявано или търгувано електронно. Под цифрово представяне на стойност следва да се разбира преди всичко, че криптовалутите са в цифрова форма. Словосъчетанието „цифрово представяне на стойност“ се доближава и до една от иманентните функции на парите – да служат като разчетна единица, но същевременно позволява криптовалутите да се третират като „частни“ пари или стока/благо. Криптовалутите не се издават от централна банка или друг държавен орган, като същевременно нямат фиксирана, номинална, стойност. Съществена разлика между криптовалутите и парите се явява обстоятелството, че макар и да се използват като средство за замяна, срещу което могат да се придобият други фиатни валути, стоки или услуги, криптовалутите не представляват законно платежно средство. Кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на парично задължение чрез криптовалута, нито пък разполагат със задължителна номинална стойност, която при парите се приема без ограничения. За разлика от фиатните парти, криптовалутите не могат да служат и като запас от стойност (средство за натрупване), тъй като не разполагат с присъщата на парите стабилност.

Изводът, че криптовалутите не представляват законно платежно средство, се споделя както в доктрината, така и от компетентните български институции. Според БНБ и КФН, криптовалутите не само не са законно платежно средство, но не представляват и финансови инструменти по смисъла на Закона за пазара на финансови инструменти. Цитираните институции застъпват становището, че дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с криптовалути не са уредени нито в националното, нито в европейското законодателство. Те следва да се разглеждат като финансов актив. Именно като такъв ги третира българската данъчна администрация, а сделките с тях като доставка на услуги. Доходите, придобити от сделки с тях, участват при формирането на данъчната основа и имат отношение към задълженията, произтичащи от ЗДДС.

Изложеното налага извода, че криптовалутите следва да се разграничават от фиатните пари и законните платежни средства. Същевременно, приемлива е тезата, че те следва да бъдат третирани като финансови активи, тъй като чрез съответните борси притежателят на криптовалута би могъл да получи друга валута, призната за законно платежно средство, стоки или услуги.

Обстоятелството, че криптовалутите са актив с определена имуществена стойност, позволява да бъде продължено изследването им като потенциален обект на непарична вноска. Далеч преди осъществяването на фактическия състав на непаричната вноска, вносителят – притежател на криптовалута ще срещне трудности. Апортантът е длъжен да представи доказателства за основанието на правата си върху предмета на вноската още при подаването на искане за назначаване на вещи лица, които да извършат оценката. Основанието за правата следва да бъдат посочени и в дружествения договор/устава. Предвид, че криптовалутите не са обхванати от законодателната рамка, било тя национална или европейска, то те не могат да бъдат определени и като обект на правото. При това положение трудно би могло да се говори за субективни права над криптовалута. Действително, блокчейн технологията позволява да се проследяват транзакциите с дадена, криптовалута, но достъпът до даден акаунт/електронен портфейл, в който се сочи, че се намират дадени единици от определена криптовалута, е единствената връзка между криптовалутата и лицето, което твърди да е негова. Европейският банков орган счита липсата на законова регулация като един от основните рискове за лицата, които са решили да търгуват и инвестират в криптовалути. Оценката на предмета на вноската също би поставил сериозни предизвикателства при апорт на криптовалута, тъй като стойността на дадена фиатна валута, която може да бъде получена срещу единица криптовалута, бързо се променя. Най-съществената пречка пред апорта на криптовалута в капиталово търговско дружество е невъзможността да бъде насочено принудително изпълнение срещу апортираните в дадено дружество единици криптовалута. Те не могат да бъдат обект на публична продан, нито пък по принудителен ред може да бъде извършена транзакция в дадения блокчейн. Предвид, че криптовалутите не могат да послужат за удовлетворение на кредиторите, те не могат да бъдат и предмет на непарична вноска.

Снимка – André François McKenzie on Unsplash