Оспорваме остарялото „банково“ изискване за доказване на капитала в Търговския регистър

Нашият екип подаде жалба пред Върховния административен съд срещу две разпоредби от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г., доколкото те се прилагат по начин, който изисква внесеният или увеличеният капитал да бъде удостоверяван изключително с документ, издаден от банка. На практика тези разпоредби въвеждат „банково“ изискване за доказване на капиталовите вноски, като изключват други правно регулирани финансови институции, като платежни институции и институции за електронни пари, въпреки че подобно ограничение не е предвидено в Търговския закон.

Основният проблем се състои в това, че Наредбата въвежда материалноправно условие, което не е установено в закона. Търговският закон не изисква капиталът да бъде внасян чрез банка, нито предписва конкретен вид финансова институция, чрез която следва да се извърши внасянето. Единственото законово изискване е капиталът да бъде действително внесен и разполагаем за дружеството. Чрез ограничаване на допустимите доказателства единствено до банкови документи, подзаконовият нормативен акт надхвърля границите на законовата делегация и на практика изменя закона чрез административна регулация.

Този подход изкривява и самото предназначение на капитала. От правна и икономическа гледна точка капиталът служи като индикация за ликвидност и разполагаемост на средства, а не като обозначение на мястото, където те се съхраняват. Наредбата измества фокуса от разполагаемостта на капитала към институционалната форма на доставчика на услугата, без каквото и да е убедително правно или функционално основание. В резултат регулаторният акцент се премества от съдържанието към формата, в противоречие с логиката на Търговския закон.

Непропорционалността на това изискване става особено очевидна в светлината на законодателната реформа от 2009 г., която коренно промени философията на учредяването на търговски дружества в България. С тази реформа законодателят изрично допусна възможността за учредяване на дружество с ограничена отговорност с минимален капитал от 2 лева, понастоящем еквивалентен на 1 евро. Ясната цел бе да се улесни и ускори достъпът до предприемачество чрез премахване на капиталовите бариери. Въпреки това оспорените разпоредби на Наредбата, приети преди реформата, продължават да налагат процедурни тежести, които на практика обезсмислят законодателното намерение. Изискването за откриване на набирателна банкова сметка при внасяне на капитал от 1 евро води до такси, които многократно надвишават самия размер на капитала и често достигат приблизително 50 евро, платени единствено с цел получаване на формален банков документ. Тези разходи не повишават защитата на кредиторите и не служат на легитимен обществен интерес, а напротив – те на практика декапитализират дружеството още в момента на неговото създаване.

Не съществуват и убедителни правни или логически основания първоначалното внасяне на капитал и последващото увеличаване на капитала да бъдат третирани по различен начин в това отношение. И в двата случая защитеният интерес е идентичен – гарантиране, че капиталът е действително внесен. Удостоверяването чрез алтернативни, правно регулирани платежни механизми осигурява равностойно ниво на защита на кредиторите. Следователно разграничението, въведено с Наредбата, е изкуствено и необосновано.

Освен икономическата си неефективност, оспорваният режим създава и значителни практически затруднения, особено за чуждестранните инвеститори. На практика откриването на банкова сметка за новоучредено дружество често изисква лично явяване на съдружника или едноличния собственик на капитала. Поради засилените изисквания за противодействие на изпирането на пари банките масово отказват да признават представителство по пълномощие. Това принуждава чуждестранните инвеститори да пътуват до България, което води до забавяне, допълнителни разходи и несигурност още в най-ранния етап на инвестицията. Дори и тогава резултатът остава непредвидим, тъй като банките често отказват откриване на набирателни сметки след продължителни KYC процедури по проверка на документи, без да предоставят ясни мотиви. Подобна несигурност възпира инвестициите и насочва предприемаческата активност към други юрисдикции с по-бързи и предвидими режими за учредяване на дружества.

Негативният ефект не се ограничава до единични случаи. Наредбата има общо приложение и засяга учредяването на дружества и увеличаването на капитала в цялата икономика. Малките и средни предприятия, стартъпите, индивидуалните предприемачи и инвеститорите са изправени пред едни и същи бариери. В резултат уредбата оказва системно въздействие върху бизнес средата, създавайки повтарящи се административни и финансови затруднения и подкопавайки правната сигурност.

Освен това изискването за удостоверяване на капитала единствено чрез банков документ изкривява конкуренцията на пазара на финансови услуги. Като допуска само банките да предоставят допустимо доказателство за внасяне на капитал, Наредбата на практика им предоставя привилегировано положение и изключва други правно оправомощени участници на пазара, като платежните институции и институциите за електронни пари, които са напълно регулирани и имат право по силата на европейското и националното право да предоставят платежни услуги и да държат средства на клиенти. Това изключване не се основава на обективна разлика в степента на защита, а единствено на остарял формален критерий. Резултатът е необосновано ограничаване на конкуренцията и нарушение на конституционните принципи на свободна стопанска инициатива и равни правни условия за осъществяване на стопанска дейност.

По всички тези съображения оспорените разпоредби не служат на действителен обществен интерес и не отговарят на съвременните икономически реалности. Те отразяват остарял регулаторен подход, който не е приведен в съответствие с близо две десетилетия законодателни, технологични и пазарни промени. В този контекст сезирахме съда, на основание чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс, да извърши преценка за съответствието на подзаконовата уредба с материалния закон към настоящия момент, като отчете както реформата от 2009 г., така и актуалното състояние на обществените и икономическите отношения.

Същевременно считаме, че съществува реална възможност въпросът да бъде разрешен и без съдебна намеса. До компетентния министър на правосъдието е отправено и официално становище чрез Българската Финтех Асоциация, на която сме член, с призив администрацията да отмени оспорените разпоредби по собствена инициатива. Макар към настоящия момент да няма резултат, се надяваме, че ясните и убедителни правни аргументи, изложени в жалбата, ще подпомогнат министъра при вземането на решение за отмяна на тази част от Наредбата.

Накрая следва да се подчертае, че този въпрос не засяга единствено финтех дружествата. Той засяга цялата бизнес общност. Поради това всяка заинтересована страна е добре дошла да се присъедини към производството срещу Наредбата.

Един успешен изход би премахнал излишната бюрокрация, би намалил разходите, би позволил по-бързо и по-гъвкаво учредяване на дружества и увеличаване на капитала; би дал възможност на предприемачите да се съсредоточат върху изграждането и развитието на своя бизнес, вместо върху преодоляването на остарели административни пречки.